7.10.2006 г., 18:31

Tatoo

1.2K 0 4
което
може да се разчлени
някога било е мислено а
нищо мислено не може
свивано или разлиствано
всяка част от себе си дори
да вложи
двойно ако се наложи
и пак не би
с връхче на език
докоснало
острието на бръснача
дал назаем
тънъкоплътен разрез
на гноящата действителност
и все пак
ръката
която държи
се надява на капчица
или пък три
мастило
в раната
която ще забрави
колко може да боли но
белега
о да петното
то гори

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...