7.10.2006 г., 18:31

Tatoo

1.2K 0 4
което
може да се разчлени
някога било е мислено а
нищо мислено не може
свивано или разлиствано
всяка част от себе си дори
да вложи
двойно ако се наложи
и пак не би
с връхче на език
докоснало
острието на бръснача
дал назаем
тънъкоплътен разрез
на гноящата действителност
и все пак
ръката
която държи
се надява на капчица
или пък три
мастило
в раната
която ще забрави
колко може да боли но
белега
о да петното
то гори

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...