Тази греховна лудост...
Боже, Господи!
Ето, пред теб съм.
Не аз.
Тази моя душа -
с протъркана кожа -
пред тебе е.
Грешна. Нали?
Знам.
Няма прошка за нея.
И за тези мои
неверни очи.
Кая се.
Всеки ден.
И моля се,
моля.
Но тя... Тая моя лудост
все е в мен.
И все не мога да я прогоня.
Не лудост - страст,
Господи...
Какво ли не правих,
да скрия плътта,
ръцете,
краката.
Да се скрия опитвах...
А като вещица в себе си -
бродех.
Нещо в мен все играе.
Подлудява кръвта.
И ме убива, Господи.
Демон. Демон!
Знам го.
Сама,
някога го пратих
във Ада.
Сега идва. И ме иска.
И в съня ми нахлува
нощем,
и снагата ми стяга.
Порок след порок.
Черни мисли.
Как да остана чиста
и свята?
Грешна съм! Нали?
Нямам вече сълзи.
А искам,
искам да се умия...
Затова,
прошка моля, Отче.
Ето ръцете ми...
С които прегръщах.
Прости им!
После с тях,
ще разровя пръстта
и в нея под камък, ще оставя
завинаги
тази греховна лудост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
Много ми хареса.
