Тази нишка се къса
Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират.
Тя е всъщност хомот, но понякога става хвърчило.
А пък ние – деца. И играем на ластик със нишката.
Ще подскоча високо, защото се връщам отново
всеки път между твоите длани – гнездото за сънища.
Ще подскоча до облака – сън, който всичко разлиства.
Любовта ни е там. Любовта не обича вериги.
Затова до сърцата ръцете ѝ стават прозрачни.
Ако дърпаме нишката, как ще откриваме смисъла?
По добре ме пусни. Или с мене ела между тайните.
Все по тънката нишка, додето докоснеш косите ми.
Аз ще тръгна към теб. Със сълзите на всички обичали
ще измия очите ти.
Нишката вече е скъсана.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
