Те са двойка, отдавна ги зная
На перваза два гълъба бели
се докосват с човки небрежно,
край тях ветровете са спрели
и гугугат си нежно... нежно.
Потрепват телцата им крехки,
слънчев лъч ги бодва през смях,
копнежно живота поглеждат
и отлитат сред облак от прах...
Те са двойка отдавна, аз зная,
и в техния танц съм участвала,
хванала перцата им в края
съм връщала надежда угаснала.
Те гугукат на перваза ми нощем
и дъхът им шумоли по стените,
а небето с вълните си мощни
в сън прекрасен обръща мечтите.
Те са двойка отдавна ги зная
и в полет, и в болест, и в студ,
за светът огромен – нехаят,
своя откриват, един - срещу друг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
