Те ще спасят планетата умираща...
И търсим все на корена му ряпа,
защо и как, заровени в къртичини.
Калта полепва, трови ни и цапа,
а луд поет пак пише - за обичане.
Възхитата си искаме, букета,
слова похвални. Кухи от изричане.
А селският идиот - чети поета,
какви ги пише - трудни и за сричане.
И смешна дързост движи го, поета,
и лудост, уморила се от тичане.
Умре ли казват: Гушнал е букета,
дори в смъртта идиотът неприличен е.
Поседнал върху облачето бяло,
поглежда към човеците разбиращо.
Любов без край и лудост, без начало...
Те ще спасят планетата умираща...
---------------------------------------
Благодаря, на Лия и сенсей, за вдъхновението!
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мариана, Красе, благодаря ви!
-
И аз...
-
Уф, отдъхнах си!
-
Миличко е за стихотворението и жеста - използване на идея...
-
Сенсей, да черпиш една биричка?Да си преглътна граматиката! Много твърди тези корици. Аз -миличко? Не ми разваляй камуфлажа, моля!А за другото...Мъдър си ти, мъдър...
-
Миличко!
Поетите по правило са луди - нормалните спазват природните закони: оцеляване и размножаване. В природата стихове не се пишат, картини не се рисуват, музика не се създава. Пчелните строъни клетки са еднакви от векове, песента на птиците е наследена, шарките по цветята са природосъобразни за защита или размножаване.
Само лудите създават нещо различно от познатото...
Не нося отговорност за чужда лудост - моята си е претежка... -
Знам, че думите ти са искрени, Лия. Няма да ти благодаря...Ти знаеш! П.П. И аз не съм поетеса, пиша за да ми олекне, а и напоследък от терминологии...Алергия. Прегръщам те!
-
В душевния ти взор разби се моят
и сякаш няма нужда от показване,
живот, съдби...и даже многобоят
на аз и ти, и ние, ...няма нужда от изказване.
Така е! И в лудост и любов ще се живее.
По- светли тонове в дъгата на душата не познавам...щом вдъхновен светът е,
ще гори и няма да линее.
Наде, аз не знам, кой кого вдъхновява,
но е винаги странно и много близко да изчета редовете ти. Моите думи са както винаги, простички и от сърце, но козата си е все пак коза, винаги е вироглава.
И се присъединявам към думите на Niki_art. Все пак не съм поетеса, но душата ми пее с твоите стихове. Тук няма емотиконче с червени бузки,но считай, че съм ти пратила. Поезията ти не се чете, тя се вдишва с всеки дъх. -
Марийче, Джерина, Светулчице, Бойко, Роси, Ники, благодаря ви! От сърце!
-
Пишеш с очите на душата си Наде!
Всеки един твой стих, е за мен празник!
Поздрави! -
Да! Поздравления, Наде!
-
да така е ... поздравления
-
Момичето, което всеки ден
ни подарява стих, попил душата и!
Аплаузите - в букет цветя от мен
и твоите възторгнати читатели! -
Приеми моите аплодисменти и одобрение , специални поздрави за Лия и Генек!
-
Отново в десетката, Наде! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
