Теб те има
Теб те има още във дъха ми.
И в гърдите ми любов гориш,
а косите ми във сънища заплиташ
в житни класове да изкласиш.
Вечер със небето ми говориш,
с музика от падащи звезди
и очите ми със светлини докосваш,
за да сбъднеш моите мечти.
Нося те в задъханото лято,
по лицето ми в безброй лунички,
и по устните ми - утринно пиано
във акорд от слънчеви усмивки.
Има те, любов! Все някъде те има,
ала как ще открия аз сама,
дали няма да объркам лято с зима,
със сподавения шепот на кръвта.
С дланите сърцето си притискам
да не хукне след илюзии напразни.
Пазя те за този, който има
сънища за мен, и топли устни.
Даже в дните, зимни и студени
още париш, като въглен в мен.
Който в мен искричката разпали,
ще съм с него нощ и ден.
Цялата ще те отдам тогава,
както слънцето отдава топлина.
И тогава, като и първа и последна,
да му бъда слънчева жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
