16.01.2007 г., 11:25

Тебе господ те наказа

802 0 18


 

Тебе господ те наказа

да обичаш чрез омраза

и затуй си уморена

от обичане различно,

чувствайки се състарена,

а това е неприлично,

че обкичваш с позлата

любовта си “непозната”.

 

Ти говориш поетично -

много мило и лирично

за колебливия крадец,

правещ се на зъл, навъсен,

който, в малкия градец

броди в час потаен, късен,

когато нрава ти игрив

ще приеме госта похотлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...