Тебе господ те наказа
да обичаш чрез омраза
и затуй си уморена
от обичане различно,
чувствайки се състарена,
а това е неприлично,
че обкичваш с позлата
любовта си “непозната”.
Ти говориш поетично -
много мило и лирично
за колебливия крадец,
правещ се на зъл, навъсен,
който, в малкия градец
броди в час потаен, късен,
когато нрава ти игрив
ще приеме госта похотлив.
© Валери Рибаров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
