11.07.2006 г., 10:37 ч.

Тебе те измолих от вълните 

  Поезия
620 0 10


 

 

Тебе те измолих от вълните

и потънах в отвъдност бяла,

щом ледът скова гърдите

в нашата, запомнена от теб раздяла.

 

 

Запознахме се на кораба “Титаник”-

там на палубата – над вълните океански,

в чудния за двамата ни заник,

който скоро щеше да кънти от крясъците кански.

 

 

Когато те погледнах в очите,

видях, че нещо си сърдита

и още щом избърсах ти сълзите,

сърцето ми любовно те попита.

 

 

Отхвърлих твоята тъга

разкъсвайки вериги на годеж,

защото с теб създадохме дъга,

спасила те от друг един младеж.

 

 

Пътувахме в различни класи,

но любовта е класата върховна,

което потвърдиха старци беловласи,

превърнали я в нишка на живота си – основна.

 

 

С тебе, двама под Луната,

изпяхме не една любовна строфа

и сплетохме завинаги сърцата,

надмогнали, познатата на всички катастрофа.

 

 

От пенестите се вълни изгря

любов над леден кръговрат

и тя прерастна в заря

над хората, готови да умрат.

 

 

Дари ми ти огромна радост,

когато в твоята каюта

почувствах гордостта на младост,

положила главата ми в скута.

 

 

Но стигнахме и своята Голгота

в това, с любов дарено плаване,

а ти пренесе през живота

силата на нашето отдаване.

 

 

Тебе те измолих от вълните

и потънах в отвъдност бяла,

щом ледът скова гърдите

в нашата, запомнена от теб раздяла.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любов, с бремето на мъка,
    достойно носиш през живота,
    защото ледовете ме погълнаха в разлъка,
    но ти понесе кръста към Голгота.


    Живея днес в твоите гърди-
    душата ти чрез мене диша
    и всеки спомен за преди
    я кара тежко да въздиша.


    Видя смъртта как в мен пълзи,
    вкопчила ме с премръзналите длани
    и капеха по мене твоите сълзи
    в диханието на бездната събрани.


    Душата си превърна ти в храм,
    тъждествен на свещения Граал-
    запази ме, не ме остави сам,
    защото младостта на тебе съм отдал.
  • Раздялата... Какво за нас е тя,когато
    те нося в своите гърди,
    когато дишам чрез живота,
    който ти ми подари.

    Измоли ме от ледени окови,
    стихията над мене се смили,
    съзряла любовта в очите твои,
    но те отне от моите очи.

    Онази радост,що ти дадох
    хилядократно ми я върна ти,
    а аз почувстах тази сладост
    да блика в моите гърди.

    Достигайки до нашата Голгота
    в очите ми замръзват две сълзи.
    Вървя сега без теб в живота,
    но душата ми до твоята кръжи.
  • Красотата на любовта в оковите на смъртта.
    Поздрав, Бистра!
  • Да-а-а...Безсмъртната любима...Вечната любов..Красиво е!
  • Вечната любов? Сложна тема....Много сложна....Неразработена.
    Поздрав!
  • Любов! Целият ти стих доказва, че вечната любов я има!
    Красиво е! Поздрав!
  • Здравей, Яна!
    С този текст съм направил опит да разкажа една история за вечната любов.
    Поздрав!
  • Здравей, Джейни!
    Историята на "Титаник" тъче сюжетната линия на тази творба.
    Поздрав!
  • Великолепно...направо спря дъха ми...
  • Много е хубаво Мо!
    Това е по филма "Титаник", нали.
Предложения
: ??:??