Тебе те измолих от вълните
Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла.
Запознахме се на кораба “Титаник”-
там на палубата – над вълните океански,
в чудния за двамата ни заник,
който скоро щеше да кънти от крясъците кански.
Когато те погледнах в очите,
видях, че нещо си сърдита
и още щом избърсах ти сълзите,
сърцето ми любовно те попита.
Отхвърлих твоята тъга
разкъсвайки вериги на годеж,
защото с теб създадохме дъга,
спасила те от друг един младеж.
Пътувахме в различни класи,
но любовта е класата върховна,
което потвърдиха старци беловласи,
превърнали я в нишка на живота си – основна.
С тебе, двама под Луната,
изпяхме не една любовна строфа
и сплетохме завинаги сърцата,
надмогнали, познатата на всички катастрофа.
От пенестите се вълни изгря
любов над леден кръговрат
и тя прерастна в заря
над хората, готови да умрат.
Дари ми ти огромна радост,
когато в твоята каюта
почувствах гордостта на младост,
положила главата ми в скута.
Но стигнахме и своята Голгота
в това, с любов дарено плаване,
а ти пренесе през живота
силата на нашето отдаване.
Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
