Тебе те измолих от вълните
Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла.
Запознахме се на кораба “Титаник”-
там на палубата – над вълните океански,
в чудния за двамата ни заник,
който скоро щеше да кънти от крясъците кански.
Когато те погледнах в очите,
видях, че нещо си сърдита
и още щом избърсах ти сълзите,
сърцето ми любовно те попита.
Отхвърлих твоята тъга
разкъсвайки вериги на годеж,
защото с теб създадохме дъга,
спасила те от друг един младеж.
Пътувахме в различни класи,
но любовта е класата върховна,
което потвърдиха старци беловласи,
превърнали я в нишка на живота си – основна.
С тебе, двама под Луната,
изпяхме не една любовна строфа
и сплетохме завинаги сърцата,
надмогнали, познатата на всички катастрофа.
От пенестите се вълни изгря
любов над леден кръговрат
и тя прерастна в заря
над хората, готови да умрат.
Дари ми ти огромна радост,
когато в твоята каюта
почувствах гордостта на младост,
положила главата ми в скута.
Но стигнахме и своята Голгота
в това, с любов дарено плаване,
а ти пренесе през живота
силата на нашето отдаване.
Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Раздялата... Какво за нас е тя,когато
те нося в своите гърди,
когато дишам чрез живота,
който ти ми подари.
Измоли ме от ледени окови,
стихията над мене се смили,
съзряла любовта в очите твои,
но те отне от моите очи.
Онази радост,що ти дадох
хилядократно ми я върна ти,
а аз почувстах тази сладост
да блика в моите гърди.
Достигайки до нашата Голгота
в очите ми замръзват две сълзи.
Вървя сега без теб в живота,
но душата ми до твоята кръжи. -
Красотата на любовта в оковите на смъртта.
Поздрав, Бистра! -
Да-а-а...Безсмъртната любима...Вечната любов..Красиво е!
-
Вечната любов? Сложна тема....Много сложна....Неразработена.
Поздрав! -
Любов! Целият ти стих доказва, че вечната любов я има!
Красиво е! Поздрав!
-
Здравей, Яна!
С този текст съм направил опит да разкажа една история за вечната любов.
Поздрав! -
Здравей, Джейни!
Историята на "Титаник" тъче сюжетната линия на тази творба.
Поздрав! -
Великолепно...направо спря дъха ми...
-
Много е хубаво Мо!
Това е по филма "Титаник", нали.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
достойно носиш през живота,
защото ледовете ме погълнаха в разлъка,
но ти понесе кръста към Голгота.
Живея днес в твоите гърди-
душата ти чрез мене диша
и всеки спомен за преди
я кара тежко да въздиша.
Видя смъртта как в мен пълзи,
вкопчила ме с премръзналите длани
и капеха по мене твоите сълзи
в диханието на бездната събрани.
Душата си превърна ти в храм,
тъждествен на свещения Граал-
запази ме, не ме остави сам,
защото младостта на тебе съм отдал.