7.12.2010 г., 18:17

Течност

787 0 1

 

 

 

Сутрин  две чаши от вино,

сдвоени в житейски часовник,

показват какво е било, но много  детайлно,

тълкуват го като същински съновник.

 

Две чаши, едната е с твойто червило,

а другата чиста до блясък,

наточена - истинско жило

с нея отпих  любовна отрова.

 

Усещам как пари, гори като огън,

но още май виждам добре

как пада стопена  и таз барикада

и изгарям геройски на твоята клада…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...