Сутрин две чаши от вино,
сдвоени в житейски часовник,
показват какво е било, но много детайлно,
тълкуват го като същински съновник.
Две чаши, едната е с твойто червило,
а другата чиста до блясък,
наточена - истинско жило
с нея отпих любовна отрова.
Усещам как пари, гори като огън,
но още май виждам добре
как пада стопена и таз барикада
и изгарям геройски на твоята клада…
© Яни All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
