pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
31.03.2024 г., 8:11 ч.  

Тефтерът 

  Поезия » Хумористична
530 6 17

Един тефтер ми купи моят син –

красив, шармантен, с кожена обвивка.

И химикалка с цвят лилаво-син.

Но време ми е нужно, за да свикна

 

със него. Че на стария си комп

душицата извадих: пиша, пиша...

А после пък чета – същински поп –

и "Оле, колко листи са!" въздишам.

 

Не вярвам някой друг да бъде луд,

та моите писания да срича.

И в собствените си очи съм шут,

с поезия признал, че ви обича.

 

Дали ще станат книги, аз не знам,

мечтая си, че някой ден... навярно...

Но бързам всичко свое да ви дам.

Греба душа до дъно. И до празно.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Анани, Паленка, добре дошли на страничката ми! Хубаво е пишещият да получава окуражаващи го коментари и да черпи нова енергия от тях! Вдъхновяващи дни ви желая!🥰
  • Поздравления, Марийче!
    Възхищавам се на енергията и хъса, с които твориш! 👃Респект!
  • Поздравления за римата комп-поп... Между другото, вече минахме 1000 парчета "поезия", откакто започнах да следя бройката в сайта. От днес ще започна отново. Да видим колко дни ще ни отнеме да направим нов милениум. Няма да са много...
  • Вчера имах среща с почитатели от Ловеч, пред които представих романа си в стихове "Острови в душата". Върнах се заредена и сигурна в това, че си заслужава да пиша и "Да греба душа до дъно. И до празно." Благодаря ти, Таня!🥰
  • Страхотно, Мария. Поздравление!
  • Вчера бях на среща с ученици от Ямбол, пред които представих детската си книга "Дневникът на един беладжия". Заредиха ме с прекрасни емоции, още не мога да се откъсна от тях и да премина към ежедневното си състояние. Но това е може би добре, защото ми доказва, че има защо да пиша.
    Благодаря, че се спряхте на това изповедно стихотворение, Иржи и Владимир!🥰
  • Готино стихотворение! За малко да го пропусна🥴 Препоръчвам!
  • Откакто пиша на компютър, нямам търпение на пиша на ръка в тефтер. Веднъж ми изчезна един файл с много любими неща и затова бях решила да пиша стиховете си и на двете места. Писах донякъде и се отказах. Не можех да си разчета почерка в тефтера, а се славех като краснописка...А за книжките...дай Боже!
  • Извини ме, че не видях навреме коментара ти, Ники! Радват ме думите ти!🥰
  • Чудесно е, Мери!
  • Ако е писано, дай Боже, ще стане!👍
    Благодаря ти, Жоре!🥰
  • С пожелания да станат на книжки.
    Поздравявам те.
  • Благодаря и на четирима ви!❤️❤️❤️
  • Прекрасно!
  • Така е!Това е чист синдром за обич 💕
  • Адмирации, Мария!
    Вярвай, че ще станат книги. Говорили сме за това и пак ще говорим.
    Желая ти още и още вдъхновение!
  • Страхотно си го казала, Мария. Поздравление!

    "Не вярвам някой друг да бъде луд,
    та моите писания да срича.
    И в собствените си очи съм шут,
    с поезия признал, че ви обича.

    Дали ще станат книги, аз не знам,
    мечтая си, че някой ден... навярно...
    Но бързам всичко свое да ви дам.
    Греба душа до дъно. И до празно."

    Да ти е радостна неделята!
Предложения
: ??:??