Тефтерът
Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп
душицата извадих: пиша, пиша...
А после пък чета – същински поп –
и "Оле, колко листи са!" въздишам.
Не вярвам някой друг да бъде луд,
та моите писания да срича.
И в собствените си очи съм шут,
с поезия признал, че ви обича.
Дали ще станат книги, аз не знам,
мечтая си, че някой ден... навярно...
Но бързам всичко свое да ви дам.
Греба душа до дъно. И до празно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
