3.07.2007 г., 9:48

"Телефонни" неволи (Гурбет)

Поезия

827 0 11

"Мразя телефонни секретари!"
Зоя

"Телефонни" неволи

Вдигаш слушалката - дава: "Заета".
Или пък - гласова поща...
Как да говориш, щом те посреща
машина?... Дали не е в нета?

Вдигаш слушалката -"Ето ме! Здрасти!
Чакам те цяла вечност..."
Едва ли му пука. Чуждото щастие -
не влиза в наш'та човечност.

Вдигаш слушалката - пак е заето…
"Да. Кажи след сигнала."
Кой ще те чуе - касета? Прието.
Мразиш ги тез секретари.

Вдигаш слушалката: Ало, услуги...
"Няма такъв абонат!"
Молиш "другарката" - със думи други -
"Супата!" - щом си устат.

Ало, слушалката! Ало, отсреща?
Няма ли Хора? А, Брат?
Там, посред жицата - шепне си нещо -
сврял се е целият свят...

Вдигам слушалката...

29 Декември 2002, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lestat11 (Калоян Кънев)

Оригинално!

2007-07-07T19:50:48+03:00
i2na (Инна)

Такава е тя-технологии ни свързват и делят.

2007-07-04T13:54:36+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Тъжно е. За всичко намерихме удобни заместители.

2007-07-03T21:10:33+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Стига, бе хора! Ласкаете старото момче. Ще взема да се взема на сериозно. Не ви благодаря редовно, защото не ме бива в коментарите. Сполайте и със здраве
Симо

2007-07-03T21:08:28+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

В теб има нещо от Висоцки - емоцията, въображението, изчистения стил, рентгеновия поглед. Усещам дишането ти.

2007-07-03T19:35:52+03:00