23.04.2019 г., 16:33  

Теменуга

481 2 7

Теменуго, цветенце мало, игриво,

от небо ли падна, та синьо си, синьо.

Ил' тебе те майка такава родила,

с лѝце си бело, красиво, красиво.

 

Кога съм се ази родила, родила

на небо хоро се извило, извило,

от къдрави облаци кълбени, кълбени,

бели та бели и пухкави, пухкави.

 

Óчи ми небо направило сини та сини,

а облаци лѝце от бело, по - бело.

Пази се ти лудо от тези градини,

магия, ще хванеш, щом мен си видело.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...