30.07.2013 г., 20:34

Теория на хаоса

645 0 1

Ще бъда пръстта

под нозете ти.
По устните твои

ще бъда кръвта.

Комета ще бъда.

В небето ти.

Нежно мълчание

в миг на тъга.

И винаги, винаги

тайно ще идвам.
Да разпилея

внезапно завесите.
Да те прегърна.


Да те прекърша.


Да разкъсам
душата ти стръвно.
Защото всичко красиво

трябва да страда.
Защото всичко красиво
трябва да изстрадаш.

И нека паднем сломени. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...диво и страстно...нежно и хард...хаос и космос

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...