Jul 30, 2013, 8:34 PM

Теория на хаоса

  Poetry » Other
640 0 1

Ще бъда пръстта

под нозете ти.
По устните твои

ще бъда кръвта.

Комета ще бъда.

В небето ти.

Нежно мълчание

в миг на тъга.

И винаги, винаги

тайно ще идвам.
Да разпилея

внезапно завесите.
Да те прегърна.


Да те прекърша.


Да разкъсам
душата ти стръвно.
Защото всичко красиво

трябва да страда.
Защото всичко красиво
трябва да изстрадаш.

И нека паднем сломени. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...диво и страстно...нежно и хард...хаос и космос

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...