Ще бъда пръстта
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда.
В небето ти.
Нежно мълчание
в миг на тъга.
И винаги, винаги
тайно ще идвам.
Да разпилея
внезапно завесите.
Да те прегърна.
Да те прекърша.
Да разкъсам
душата ти стръвно.
Защото всичко красиво
трябва да страда.
Защото всичко красиво
трябва да изстрадаш.
И нека паднем сломени.
© Александър All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
