В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват.
Сърцето се задъхва прединфарктно,
разбрало, че единствено остава
да вярва във мига си безвъзвратен!
Събуждай тишината с вик и риска
побързай в съзаклятник да превърнеш.
Когато нещо много силно искаш,
не се отказвай, залез ако зърнеш.
Не сричаш ли на глас ти сам съдбата
в училището трудно на живота,
защо, кажи, роден си на земята –
от теб да чува само плач и вопли?
Изпий до дъно като чай страха си,
дори, ако на вкус не ти харесва.
Изтупай от мечтите сам праха и
пропуснатото сбъдване замесвай!
© Мария Панайотова Всички права запазени