1.11.2024 г., 12:14

Тесто за сбъдване

521 2 8

 

В живота – изречението сложно –

под слепи думи скупчват се мечтите.

И сбъдването тяхно невъзможно

изглежда. Но примамват висините

 

крилата им и с дързост ги даряват.

Сърцето се задъхва прединфарктно,

разбрало, че единствено остава

да вярва във мига си безвъзвратен!

 

Събуждай тишината с вик и риска

побързай в съзаклятник да превърнеш.

Когато нещо много силно искаш,

не се отказвай, залез ако зърнеш.

 

Не сричаш ли на глас ти сам съдбата

в училището трудно на живота,

защо, кажи, роден си на земята –

от теб да чува само плач и вопли?

 

Изпий до дъно като чай страха си,

дори, ако на вкус не ти харесва.

Изтупай от мечтите сам праха и

пропуснатото сбъдване замесвай!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си уловила основна моя черта - позитивизма ми, Светличка. Но с годините той става все по-колеблив и се моля, никога да не ме напуща. Дано до края месим "самуна" на живота си с вяра и позитивизъм!👍💋
  • Вродената ти позитивност ще прошепне на тестото тайния код за сбъдване. И с риска като съзаклятник ще замеси самун за чудо и приказ!
  • А аз обичам да получавам такива коментари-награда! От малка знам, че поезията е най-краткия път между две сърца! Равам се, че тя ме събра с теб в този сайт, Роси!💖
  • Много истини и красиви сравнения бликат от стиха ти, Мари! Обичам да те чета, защото умееш да докосваш душата.❤️
  • Радвам се, че си ме посетила, Дейна! Успешна седмица ти желая!🥰👍

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....