Тетрадката на Любовта
Брадато старче, плаж и гларус,
и пейката изгнила, но любима.
Бутилка със висок във нея градус,
тетрадка и молив - той търси рима.
Разхожда се отново тук в години,
които в спомените са оставили печат.
Небе, море се сливат сини, сини,
а пък до него, нежност с аромат.
До стъпките му други в броеница
флиртуват босоного и без свян,
а дядото на днешната му птица
поглежда ги с разбиране засмян...
Тогава липсваха бетонените кръпки,
а пейката посрещна първи влюбени -
И той се върна с общите им стъпки
до дюните от вятъра обрулени.
И странно, че погледна точно там,
но без да вижда новото и сивото,
а вдиша бриза на любовния им храм,
на сливането им с природата и дивото.
*****
Когато тръгна си, остана пълното шише,
моливът и тетрадка недокосната,
а друга двойка през нощта дойде,
във нощ красива, както бе въпросната...
И странно, пейката бе нова и миришеше
на живо, дишащо с листа дърво,
а дух един ударил глътка пишеше
за вечните любов, море, небе, писмо.
И дюните пак бяха жълтогладки,
по-меки и от ласка на сърце,
докато първи стих в една тетрадка
изписваха момиче и момче...
05.07.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
