Nando (Георги Зафиров)
93 317
14.04.2008 г., 9:05 ч.

Ти 

  Поезия
709 0 8

Изгубваше се красотата на цветята,

застанеше ли ти до тях свенливо.

Погледнеше ли плахо към луната,

ти ставаше и първата звезда красива.

Изгубваха се цветовете на дъгата,

танцуваше ли ти под нея страстно.

И давеше се в твоите очи небето,

защото синьото във тях е по-прекрасно.

Запееше ли някога в гората тиха,

птиците притихваха във унес лек.

И вятърът с най-нежната си ласка

започваше да свири мелодия за теб.

Заплачеше ли, капеха листата нежни,

дъждът неспирно заваляваше навред.

И всяка капка бореше се диво

сълзите да отмие от лицето ти.

Заспиваше ли, спираха да бдят щурците,

пазейки дълбоко твоя сън.

И бледи ставаха луната и звездите,

и всичко тънеше полегнало навън.

Напусна ли ме, моята душа помръкна

и мъката всели се в моите очи,

и спря светът да радва и краси,

защото моят свят си само ти!

© Георги Зафиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??