Ти
Изгубваше се красотата на цветята,
застанеше ли ти до тях свенливо.
Погледнеше ли плахо към луната,
ти ставаше и първата звезда красива.
Изгубваха се цветовете на дъгата,
танцуваше ли ти под нея страстно.
И давеше се в твоите очи небето,
защото синьото във тях е по-прекрасно.
Запееше ли някога в гората тиха,
птиците притихваха във унес лек.
И вятърът с най-нежната си ласка
започваше да свири мелодия за теб.
Заплачеше ли, капеха листата нежни,
дъждът неспирно заваляваше навред.
И всяка капка бореше се диво
сълзите да отмие от лицето ти.
Заспиваше ли, спираха да бдят щурците,
пазейки дълбоко твоя сън.
И бледи ставаха луната и звездите,
и всичко тънеше полегнало навън.
Напусна ли ме, моята душа помръкна
и мъката всели се в моите очи,
и спря светът да радва и краси,
защото моят свят си само ти!
© Георги Зафиров All rights reserved.
