Ти
алена, вълнуваща, гореща
и бодеш с бодлите си,
без дори да се усещаш.
Пия аромата ти
и кръвта ми закипява,
нося го в душата си
и камбани зазвъняват...
Ти си силата греховна,
дето ражда топлина,
ти си песента бунтовна,
дето ражда свобода.
Ти пробуждаш в мен жената
с хиляди искри в нощта
и възраждаш ми душата,
с теб забравям всичко на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
