5.01.2006 г., 20:46

Ти

840 0 4
Ти си розата на дните ми -
алена, вълнуваща, гореща
и бодеш с бодлите си,
без дори да се усещаш.
Пия аромата ти
и кръвта ми закипява,
нося го в душата си
и камбани зазвъняват...
Ти си силата греховна,
дето ражда топлина,
ти си песента бунтовна,
дето ражда свобода.
Ти пробуждаш в мен жената
с хиляди искри в нощта
и възраждаш ми душата,
с теб забравям всичко на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...