Jan 5, 2006, 8:46 PM

Ти

  Poetry
841 0 4
Ти си розата на дните ми -
алена, вълнуваща, гореща
и бодеш с бодлите си,
без дори да се усещаш.
Пия аромата ти
и кръвта ми закипява,
нося го в душата си
и камбани зазвъняват...
Ти си силата греховна,
дето ражда топлина,
ти си песента бунтовна,
дето ражда свобода.
Ти пробуждаш в мен жената
с хиляди искри в нощта
и възраждаш ми душата,
с теб забравям всичко на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...