18.03.2005 г., 18:35 ч.

Ти 

  Поезия
5.0 / 1
1193 0 1
Търся те в луната жълта,
но тя бемислено мълчи,
дали не е отдавна мъртва
и там забравена да си стърчи.
Търся те в звездите бели,
но изгасват щом се взра,
дали убиват очите опустели
или и друг ги гледа във нощта.
Търся те, но все не виждам,
а лудият копнеж ръсте,
дали отново аз ще виждам
или душа в слепотата ще умре?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Животът е отворената рана, пулсираща под тъмната река на мислите... Извърших ли към себе си измяна? ...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...

Още произведения »