28.10.2011 г., 20:41

Ти

902 0 3

ти

 

                                                                                                   

 

Ти се появи в живота ми внезапно,

като неканен гост, но пожелан,

за да оставиш своя диря в света ми,

да сътвориш живот, отново цял.

Нежно хвана ми ръката

и поведе ме с теб в твоя ден,

върна вярата ми в чудесата

и в силата, че всичко се оправя някой ден.

Ти единствен отвори си очите,

за да видиш как моите скърбят,

капчица по капчица ми сбираше сълзите

и превръщаше ги във вълшебен прах.

Ти и само ти отвори си сърцето,

за да снемеш болката от мен

трептящо, искащо, горещо

да придава смисъла на моя ден.

Ти излъчваш силна пламенност и нежност,

с които мога в облаците да летя,

с теб до мен единствено си вярвам,

че отново ще стъпя на крака.

Ти си частица от мен, ти си истината,

ти си трепетът горещ и моята мисъл,

ти ми даваш смисъл и причина, за да продължа,

ти си нещото, поддържащо ме жива!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...