4.01.2018 г., 10:20 ч.  

Ти 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
490 0 1
В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба,
с хората успя ли да говориш?
Тихо – без да ровиш и да спориш,
впито към инстинкта да ги водиш.
Виждам, че всички са тъжни.
Небето, провесило нос –
носи сърцата ненужни,
бавно на златен поднос. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??