29.10.2012 г., 12:17

Ти

1.5K 0 10

Заседнал си ми в гърлото. Накриво.
Затуй е по-добре да млъкна.
Да те предъвча още имам сила.
Но нямам сила да преглътна.
Като фалшиви тонове си в песен.
Като роман си. Недописан.
Издишването винаги е лесно,
но адски трудно ми е да те вдишам.
Като прашинка във окото. Даже прах!
На много работи ми заприлича!
От тебе онемях и ослепях.
Сега не виждам. Не говоря. Но обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...