Заседнал си ми в гърлото. Накриво.
Затуй е по-добре да млъкна.
Да те предъвча още имам сила.
Но нямам сила да преглътна.
Като фалшиви тонове си в песен.
Като роман си. Недописан.
Издишването винаги е лесно,
но адски трудно ми е да те вдишам.
Като прашинка във окото. Даже прах!
На много работи ми заприлича!
От тебе онемях и ослепях.
Сега не виждам. Не говоря. Но обичам!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
