Ти
Една звезда ми се усмихва в мрака,
да я погледна - тя това и чака.
Нежно в небесата ме повежда,
а в сърцето мое пак пробужда се надежда.
И потъвам в сънищата златни,
Боже, колко сладки са и кратки!
Копнежите, мечтите напират редом със сълзите,
желания за истинска любов и страст.
Колко много искам пак да чуя твоя глас!
Да видя твойте очи,
до болка помнени в нощните тъми,
да усетя твойте ръце
и да забие лудо моето сърце.
Тогава няма вече със злина да гледам през прозореца света!
Ще дойдеш ти със утрото красиво
и с кипарисите цъфнали едва.
Ще дойдеш, за да ме поканиш,
на приказната среща във съня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
