Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
Nov 11, 2007, 5:57 PM

Ти 

  Poetry
680 0 6

 

Една звезда ми се усмихва в мрака,

да я погледна - тя това и чака.

Нежно в небесата ме повежда,

а в сърцето мое пак пробужда се надежда.

И потъвам в сънищата златни,

Боже, колко сладки са и кратки!

Копнежите, мечтите напират редом със сълзите,

желания за истинска любов и страст.

Колко много искам пак да чуя твоя глас!

Да видя твойте очи,

до болка помнени в нощните тъми,

да усетя твойте ръце

и да забие лудо моето сърце.

Тогава няма вече със злина да гледам през прозореца света!

Ще дойдеш ти със утрото красиво

и с кипарисите цъфнали едва.

Ще дойдеш, за да ме поканиш,

на приказната среща във съня!

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??