Ти
Една звезда ми се усмихва в мрака,
да я погледна - тя това и чака.
Нежно в небесата ме повежда,
а в сърцето мое пак пробужда се надежда.
И потъвам в сънищата златни,
Боже, колко сладки са и кратки!
Копнежите, мечтите напират редом със сълзите,
желания за истинска любов и страст.
Колко много искам пак да чуя твоя глас!
Да видя твойте очи,
до болка помнени в нощните тъми,
да усетя твойте ръце
и да забие лудо моето сърце.
Тогава няма вече със злина да гледам през прозореца света!
Ще дойдеш ти със утрото красиво
и с кипарисите цъфнали едва.
Ще дойдеш, за да ме поканиш,
на приказната среща във съня!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
