23.07.2017 г., 9:39

Ти беше богиня с очи от смарагди

420 0 0

                                       До Б.

 

У мене гореше пожар, о, принцесо,

от чувства небивал пожар...

за мене ти беше августа

                              велика, 

ти беше деня и нощта.

     Ти беше богиня

  с очи от смарагди

   и с буйни, червени 

                               коси,

          с небивал гласец

    и скандална усмивка,

по-ярка от всички звезди.

За жалост... подобно на идол

                                     от глина

изчезна во веки от мен...

превърна се в нищо

и никаква пепел

     прахът ти

   отпраши

 далеч...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...