Ти готов ли си?
Тъжна съм, защото ми липсваш,
боли като гледам другите -
вървят хванати за ръка, усмивки
греят на техните лица,
Искам и аз да съм щастлива,
искам и аз да се усмихвам...
Но не мога, аз съм тъжна -
просто, защото ми липсваш.
Спомените не могат лесно да изчезнат,
идват всяка вечер, когато съм сама...
И там някъде между всички тях
съм аз - свита на кълбо... сама в студеното легло.
Всеки спомен е като красива приказка,
всеки спомен е надежда за щастливия край.
Спомням си смеха, целувките...
думите... обичам те...
"Когато мине време, пазим
само хубавите спомени..."
Но един спомен не стига, за да
стопли едно легло (едно сърце)...
Не искам да живея със спомени,
не искам да съм тъжна, когато
гледам другите колко са щастливи,
не искам всяка вечер да роня сълзи за теб...
Защото ти не заслужаваш моите сълзи...
Ти си в мойте мечти като принца,
идващ на белия кон, който спасява малката принцеса, който спира нейните сълзи, който я прави щастлива, който й казва... думите... обичам те...
Винаги, още от малка
съм вярвала в любовта, но сега осъзнавам, че не е необходима само "тя",че за да обичаш, ти трябва смелост, да се жертваш,
да си готов да бъдеш тъжен, да рониш сълзи...
- Ти готов ли си?
боли като гледам другите -
вървят хванати за ръка, усмивки
греят на техните лица,
Искам и аз да съм щастлива,
искам и аз да се усмихвам...
Но не мога, аз съм тъжна -
просто, защото ми липсваш.
Спомените не могат лесно да изчезнат,
идват всяка вечер, когато съм сама...
И там някъде между всички тях
съм аз - свита на кълбо... сама в студеното легло.
Всеки спомен е като красива приказка,
всеки спомен е надежда за щастливия край.
Спомням си смеха, целувките...
думите... обичам те...
"Когато мине време, пазим
само хубавите спомени..."
Но един спомен не стига, за да
стопли едно легло (едно сърце)...
Не искам да живея със спомени,
не искам да съм тъжна, когато
гледам другите колко са щастливи,
не искам всяка вечер да роня сълзи за теб...
Защото ти не заслужаваш моите сълзи...
Ти си в мойте мечти като принца,
идващ на белия кон, който спасява малката принцеса, който спира нейните сълзи, който я прави щастлива, който й казва... думите... обичам те...
Винаги, още от малка
съм вярвала в любовта, но сега осъзнавам, че не е необходима само "тя",че за да обичаш, ти трябва смелост, да се жертваш,
да си готов да бъдеш тъжен, да рониш сълзи...
- Ти готов ли си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Василева Всички права запазени
