Nov 4, 2008, 9:30 PM

Ти готов ли си?

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Тъжна съм, защото ми липсваш,
боли като гледам другите -
вървят хванати за ръка, усмивки
греят на техните лица,
Искам и аз да съм щастлива,
искам и аз да се усмихвам...

Но не мога, аз съм тъжна -
просто, защото ми липсваш.
Спомените не могат лесно да изчезнат,
идват всяка вечер, когато съм сама...
И там някъде между всички тях
съм аз - свита на кълбо... сама в студеното легло.
Всеки спомен е като красива приказка,
всеки спомен е надежда за щастливия край.
Спомням си смеха, целувките...
думите... обичам те...
"Когато мине време, пазим
само хубавите спомени..."

Но един спомен не стига, за да
стопли едно легло (едно сърце)...
Не искам да живея със спомени,
не искам да съм тъжна, когато
гледам другите колко са щастливи,
не искам всяка вечер да роня сълзи за теб...
Защото ти не заслужаваш моите сълзи...
Ти си в мойте мечти като принца,
идващ на белия кон, който спасява малката принцеса, който спира нейните сълзи, който я прави щастлива, който й казва... думите... обичам те...

Винаги, още от малка
 съм вярвала в любовта, но сега осъзнавам, че не е необходима само "тя",че за да обичаш, ти трябва смелост, да се жертваш,
да си готов да бъдеш тъжен, да рониш сълзи...

- Ти готов ли си?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много, много красиво!
    "-Ти готов ли си?"
  • Би трябвало да накара някой хора да спрат да правят компромиси със себе си. Силен завършек. Много добре !!! Така де, отлично!!!
  • Много ми хареса...някак истинско, пропито с много любов, към обичан човек!ПОздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...