Ти какво преобърна?
Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не искам вече нищо да знам.
Не искам нищо да ти давам,
и не, не искам да съм там,
където твърдиш, че от мен имаш нужда
и че мислиш за мене в три през нощта,
когато от липса пак по мен се събуждаш.
Не че вече не вярвам. Но не стига това.
Когато те исках, когато те сънувах,
можех да обърна целия свят,
за секунда да мога до тебе да бъда.
Ти какво преобърна, въобще не разбрах.
Знам, бях много удобна, винаги насреща,
подарих ти се, без нещо да искам обратно,
освен бледи целувки, мимолетни, далечни.
Бях твоя. Безкрайно. Безумно. Безплатно.
Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не бъди виновен, ти нищо не си обещал.
И ако днес внезапно ти се приисква да даваш,
навярно е, защото си отдавна закъснял.
28.06.2013 г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
