20.09.2008 г., 21:24 ч.

Ти ли си 

  Поезия » Любовна
854 0 13
Ти ли си белият вятър,
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва
и да разчупиш застоя.
Рониш скалата за почва.

Тя се целува с прибоя!

Ти си безкрайно движение.
Тя - верността. Дали чака?

Но и до смърт разгромени,
вие се търсите в мрака.
Ти след жени непотребни
и недоносени страсти.
Тя - претворена от тебе
сред ураганното щастие.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • непоносимо съкровено!

    ...
  • Харесах!
  • Много красив и тъжен стих!Рисувала си с думи и емоция!Аплодисменти!
  • Винаги те пазя за накрая, Уенди. Не знам защо, но обикновено ми допада каквото пишеш... и този път. Поздрав.
  • Задъхващо движение!!! Красиво, много красиво!!! А Верността е за това - да чака! Прелест си!!! С много прегръдки!
  • Безкрайно движение... а не застой!
    Пожелавам!
    Бианка*!
  • Тази сутрин първо теб прочетох и ти благодаря! Разкошно пишеш Бианка! Това е.Зем.
  • Ураганно като една душа, но щастие!Поздрави!
  • Той е! Вярвам го!
    Поздрави Бианка!
  • ...рониш скалата за почва...
    силен образ,ей такъв ,с недоносени страсти...
    Поздрави,Бианка!
  • "Ти си безкрайно движение.
    Тя - верността. Дали чака?"

    Навярно няма избор -Неподвижните
    посоките им други ги избират...
    Отронени въздишки на привързаност
    във пясъка златисто се преливат...
  • разплака ме...толкова красиво...и тъжно ми стана
    и ти ли...мила Бианка...си тъжна...с обич...
  • На един дъх - хареса ми!Поздрав!
Предложения
: ??:??