Ти ли си
Ти ли си белият вятър,
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва
и да разчупиш застоя.
Рониш скалата за почва.
Тя се целува с прибоя!
Ти си безкрайно движение.
Тя - верността. Дали чака?
Но и до смърт разгромени,
вие се търсите в мрака.
Ти след жени непотребни
и недоносени страсти.
Тя - претворена от тебе
сред ураганното щастие.
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва
и да разчупиш застоя.
Рониш скалата за почва.
Тя се целува с прибоя!
Ти си безкрайно движение.
Тя - верността. Дали чака?
Но и до смърт разгромени,
вие се търсите в мрака.
Ти след жени непотребни
и недоносени страсти.
Тя - претворена от тебе
сред ураганното щастие.
© Бианка Габровска All rights reserved.
С много прегръдки!