Ти ли си белият вятър,
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва
и да разчупиш застоя.
Рониш скалата за почва.
Тя се целува с прибоя!
Ти си безкрайно движение.
Тя - верността. Дали чака?
Но и до смърт разгромени,
вие се търсите в мрака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up