Ти ме повика от моето бъдеще
Ти ме повика от моето бъдеще
Помниш ли тези откраднати мигове,
първите, дивите срещи?
Като деца полудели се криехме,
пълни с мечти и копнежи…
Жадни за ласки. Гузни от обич!
Страстни от луди желания!
Парещо търсещи взрив от фантазия,
дива любов и мечтания...
Ти ме повика от моето бъдеще,
аз те отнех от разумния свят!
Теб открила, нямах право на връщане!
Нямах сили за крачка назад!
Като древна весталка влязох в твоите мисли
и обсебих твоите пътища!
Като дива магьосница със любов те орисах
и се сгуших в твоите сънища!
Непоканена – идвах; неизгонена – бягах,
обладана от грешни видения
Недолюбена – тръгвах и се връщах – нечакана!
Бях и вярна , и дива, и грешница...
Грях ли бе любовта – светла, чиста и пареща?
Срам ли бе непокорната нежност?
Този грях като клада изгаря душата ми.
Той е истински, древен и вечен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
