danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
21.12.2010 г., 0:05 ч.

Ти ме повика от моето бъдеще 

  Поезия » Любовна
1126 0 8

Ти ме повика от моето бъдеще

 

Помниш ли тези откраднати мигове,

първите, дивите срещи?

Като деца полудели се криехме,

пълни с мечти и копнежи…

 

Жадни за ласки. Гузни от обич!

Страстни от луди  желания!

Парещо търсещи взрив от фантазия,

дива  любов   и  мечтания...

 

Ти ме повика от моето бъдеще,

аз те отнех от разумния свят!

Теб открила, нямах право на връщане!

Нямах сили за крачка назад!

 

Като древна весталка влязох в твоите мисли                                 

и  обсебих твоите пътища!

Като дива магьосница със любов те орисах

и се сгуших в твоите сънища!

 

Непоканена – идвах; неизгонена – бягах,

обладана от грешни видения

Недолюбена – тръгвах и се връщах – нечакана!

Бях и вярна , и дива, и грешница...

 

Грях ли бе любовта – светла, чиста и пареща?

Срам ли бе непокорната нежност?

Този грях като клада изгаря душата ми.

Той е истински, древен и  вечен…

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се че те открих - галерията си струва разглеждането! Зем.
  • супер си
  • Много благодаря за топлите думи!Наистина-няма грешна любов,има неприемана,отричана,оплювана,но винаги побеждаваща!Весели празници на всички!
  • Много е хубаво, но аз виждам края така:

    Грях ли бе любовта – светла, чиста и пареща?
    Срам ли бе непокорната нежност?
    Не, Любовта не изгаря душата ми.
    Тя е истинска, древена и вечна!

    Няма нищо по велико от Любовта
    , тя не е грях!
  • Много хубав стих!
    Поздравления, Дани!
  • Оригинално и истинско!
  • Много ми хареса. Браво.
  • Много е хубаво, много...
Предложения
: ??:??