Ти ме повика от моето бъдеще
Ти ме повика от моето бъдеще
Помниш ли тези откраднати мигове,
първите, дивите срещи?
Като деца полудели се криехме,
пълни с мечти и копнежи…
Жадни за ласки. Гузни от обич!
Страстни от луди желания!
Парещо търсещи взрив от фантазия,
дива любов и мечтания...
Ти ме повика от моето бъдеще,
аз те отнех от разумния свят!
Теб открила, нямах право на връщане!
Нямах сили за крачка назад!
Като древна весталка влязох в твоите мисли
и обсебих твоите пътища!
Като дива магьосница със любов те орисах
и се сгуших в твоите сънища!
Непоканена – идвах; неизгонена – бягах,
обладана от грешни видения
Недолюбена – тръгвах и се връщах – нечакана!
Бях и вярна , и дива, и грешница...
Грях ли бе любовта – светла, чиста и пареща?
Срам ли бе непокорната нежност?
Този грях като клада изгаря душата ми.
Той е истински, древен и вечен…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се че те открих - галерията си струва разглеждането! Зем.
-
супер си
-
Много благодаря за топлите думи!Наистина-няма грешна любов,има неприемана,отричана,оплювана,но винаги побеждаваща!Весели празници на всички!
-
Много е хубаво, но аз виждам края така:
Грях ли бе любовта – светла, чиста и пареща?
Срам ли бе непокорната нежност?
Не, Любовта не изгаря душата ми.
Тя е истинска, древена и вечна!
Няма нищо по велико от Любовта
, тя не е грях! -
Много хубав стих!
Поздравления, Дани!
-
Оригинално и истинско!
-
Много ми хареса. Браво.
-
Много е хубаво, много...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
