Ти, мое изкушение
Искам да целувам устните ти-сто,
не - хиляди пъти!
Притисната о мен, да усещам вкуса им.
Да,
очите ти и те са хубави - две тъмни езера,
а в тях отразена толкоз доброта.
Разхвърляш искри, превръщам се в прах,
говориш ми, а чувам само звънкият ти смях.
Думите ти са ромон на поток, галещ слуха,
ти си спасение в мрака, фар на брега.
Харесвам те, и фигурата ти харесвам,
и извивките, и формите женствени твои.
Прости желанието ми, тази вечер да са мои.
Остани така, в рояците безвремие,
бъди ми пристан вечерта, безумно мое изкушение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
...