Искам да целувам  устните ти-сто,

не - хиляди пъти!

Притисната  о мен, да усещам вкуса им.

Да,

очите ти  и те са хубави - две тъмни езера,

 а в тях отразена толкоз  доброта.

Разхвърляш искри, превръщам се в прах,

говориш  ми,  а чувам само звънкият ти смях.

Думите ти са ромон на поток, галещ слуха,

ти си  спасение в мрака, фар на брега.

Харесвам те, и фигурата ти харесвам, 

и извивките, и формите  женствени твои.

Прости  желанието ми, тази вечер да са  мои.

Остани така, в  рояците  безвремие,

бъди ми пристан вечерта, безумно мое изкушение.