Ти, моя първа пролет!
Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми
взимат...
А ти зае ръцете ми със себе си.
Най-после я захвърлих - химикалката...
Копнежа ми по страстната ти прелест,
по чудо ми се случва,
но за малко...
И после си отиваш. Неведение.
Светът ми става някак прозаичен,
но всъщност пак в стихотворение
ти пиша колко много те обичам...
Наистина си първата ми пролет!
Живота в мен отново се събужда.
Понеже винаги ми липсваш и те моля -
ела, че всесезонно си ми нужна!...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
