diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jun 4, 2021, 10:37 PM

Ти, моя първа пролет!

  Poetry » Love
938 4 4

Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата. 
С душа от необичане, 
изстинала, 
бях свикнал всичко да ми 
взимат... 
А ти зае ръцете ми със себе си. 
Най-после я захвърлих - химикалката...  
Копнежа ми по страстната ти прелест, 
по чудо ми се случва, 
но за малко... 
И после си отиваш. Неведение. 
Светът ми става някак прозаичен, 
но всъщност пак в стихотворение 
ти пиша колко много те обичам... 
Наистина си първата ми пролет! 
Живота в мен отново се събужда. 
Понеже винаги ми липсваш и те моля - 
ела, че всесезонно си ми нужна!... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0