hristam (Христина Мачикян)
531 928
17.05.2016 г., 22:40 ч.

Ти от кога харесваш вещици 

  Поезия
671 1 13

Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.

По ъглите растеше смях
и се топеше в жарки шепоти.
Напук на мъжкия ти страх,
че ще пребори световете ти

запали всичките луни
на натежалите небета
и под последното се скри,
за да я носиш във сърцето.

И кипна виното във чашите,
нощта се оцвети в рубинено.
Развърза ветровете прашни,
наметна ги. И си отиде.

Примигва пламък в пукащ ритъм
по омагьосаните свещници
и ми напомня да те питам:
ти от кога харесваш вещици?

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??