Ти от кога харесваш вещици

May 17, 2016, 10:40 PM

Poetry

714 1 13

Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях
и се топеше в жарки шепоти.
Напук на мъжкия ти страх,
че ще пребори световете ти
запали всичките луни
на натежалите небета
и под последното се скри,
за да я носиш във сърцето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ти от кога харесваш вещици

Want to read more?

Random works