Ти от кога харесваш вещици
Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях
и се топеше в жарки шепоти.
Напук на мъжкия ти страх,
че ще пребори световете ти
запали всичките луни
на натежалите небета
и под последното се скри,
за да я носиш във сърцето.
И кипна виното във чашите,
нощта се оцвети в рубинено.
Развърза ветровете прашни,
наметна ги. И си отиде.
Примигва пламък в пукащ ритъм
по омагьосаните свещници
и ми напомня да те питам:
ти от кога харесваш вещици?
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви сърдечно, момичета!
-
Прекрасно е! Поздравления
-
Не може! Няма начин! Ще е вързан
езика му и мислите, и дните му.
Щом вещица случайно е забърсал
ще бъде роб на нейната магия...
Благодаря за удоволствието! -
Благодаря ви за това, че се отбихте при мен и споделихте!
-
Силно и въздействащо! Поздравления!
-
Омагьосващо е!
-
Браво и от мен!
-
От 5 години и 365 дни! Поздрави, Хриси! Хубав и стойностен стих!
-
И от мен усмивка и едно "браво" за стиха
-
Харесах.
-
-
...Развърза ветровете прашни,
наметна ги. И си отиде...
Хубаво -
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
