31.01.2018 г., 0:22 ч.

Ти щастие търсеше дълго 

  Поезия » Философска
257 0 1

Ти щастие търсеше дълго...

и щом го намери не спря...

че имаш го ти не повярва...

и тъй не изправи глава...

 

след време реши да се върнеш...

с усмивка потегли назад...

и щом се завърна проплака...

отново остана сама...

 

 

 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Щастието е като живака. Трудно се задържа. А да те чака да се върнеш при него - абсурд! Поздрав!
Предложения
: ??:??