18.01.2019 г., 19:31

Ти си...

1.2K 9 19

Ти си първият ми стих,

ти си пътят стар и нов!

С тебе аз се преродих,

моя истинска любов!

 

Ти си пролет, есен, зима!

Ти си дългото ми лято!

Божествено е, че те има,

че сме толкова богати!

 

Ти си радост и тревога,

на щастието си пороя!

Благодарни сме на Бога,

че заедно  сме още в строя!

 

Нека първо тъмнината

мен грабне от света ни бял!

На мен стига:  на Земята,

че с тебе, скъпа, съм живял!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....