Jan 18, 2019, 7:31 PM

Ти си...

  Poetry
1.2K 9 19

Ти си първият ми стих,

ти си пътят стар и нов!

С тебе аз се преродих,

моя истинска любов!

 

Ти си пролет, есен, зима!

Ти си дългото ми лято!

Божествено е, че те има,

че сме толкова богати!

 

Ти си радост и тревога,

на щастието си пороя!

Благодарни сме на Бога,

че заедно  сме още в строя!

 

Нека първо тъмнината

мен грабне от света ни бял!

На мен стига:  на Земята,

че с тебе, скъпа, съм живял!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...