Ти си първият ми стих,
ти си пътят стар и нов!
С тебе аз се преродих,
моя истинска любов!
Ти си пролет, есен, зима!
Ти си дългото ми лято!
Божествено е, че те има,
че сме толкова богати!
Ти си радост и тревога,
на щастието си пороя!
Благодарни сме на Бога,
че заедно сме още в строя!
Нека първо тъмнината
мен грабне от света ни бял!
На мен стига: на Земята,
че с тебе, скъпа, съм живял!
© Исмаил Али All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
