8.09.2013 г., 18:57

Ти си...

1.3K 0 10

... въздуха в гърдите ми
и най-дълбоките ми рани,
блясъка игрив в очите,
и сънищата. Изтерзани.

 

Кървящата ми болка ти си

и нежното ми изцерение,

емотиконка "усмихни се"

зад думите ми. Изкупление.

И отговор си на въпроса
защо звездите не умират
и как небето тъмнокосо
в две шепи ги побира.

Началото си ми. И краят!
И котва си ми, и платна,
арена с лъвове и тиха стая,
усмивка си ми и сълза.

Мъдростта си ми на дните
и страстните ми нощи,
валсът нежен на мечтите.
Бъдещето си и нещо още...

Епичната ми сила - ти си,
и ахилесовата ми пета.
Със накити не се окичвам,
съкровището ми е Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво!
  • ''Началото си ми ти.И краят!'' Хубаво е!
  • Честито! Да поздравиш приятелката ти от мен, кажи й, че хубаво пише! Ако искаш, може и да ни запознаеш!
  • ... въздуха в гърдите ми
    и най-дълбоките ми рани,
    блясъка игрив в очите,
    и сънищата. Изтерзани.

    Началото си ми. И краят!
    И котва си ми, и платна,
    арена с лъвове и тиха стая,
    усмивка си ми и сълза.

    Мъдростта си ми на дните
    и страстните ми нощи,
    валсът нежен на мечтите.
    Бъдещето си и нещо още...


    Тези три стиха са откраднати от стихотворение на приятелка което е писано преди години, ако не ставате за писатели се откажете от писането , но поне не крадете от хората!!!
  • Таня, от началото до края не спира полъха от това стихо за една голяма любов и нищо повече....Поздрав Таня!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...