Ти си любов...
Keхлибарено те искам...
с цвят на старото злато.
Силно, като уиски.
Наситено и нежно...
Пеперудено те сънувам.
Многоцветна и истинска,
и трептяща на устните,
а в очите премрежена...
От бяла обич преливам
във дъгата красива.
Не знаеш, колко дълбоко обичам,
но не мога да бъда щастлива.
Многострунна се будя,
запява с мене зората,
а когато заспивам
приказки ми разказва луната...
Аз и вярвам!
Искам те и те сънувам.
Заспивам и се будя,
а ти си оставаш мечтание,
защото те нямам в деня си...
с цвят на старото злато.
Силно, като уиски.
Наситено и нежно...
Пеперудено те сънувам.
Многоцветна и истинска,
и трептяща на устните,
а в очите премрежена...
От бяла обич преливам
във дъгата красива.
Не знаеш, колко дълбоко обичам,
но не мога да бъда щастлива.
Многострунна се будя,
запява с мене зората,
а когато заспивам
приказки ми разказва луната...
Аз и вярвам!
Искам те и те сънувам.
Заспивам и се будя,
а ти си оставаш мечтание,
защото те нямам в деня си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
