Със мен във всичко ти си равен,
и в ум, и в красота,
и в страст, и в доброта.
Да бъдеш няма никога забравен!
Един, един е твоят недостатък --
не се предавай в плен на яростта!
Как силно се надявам днеска аз,
гневът, гневът дано ти бъде кратък!
Признай! -- със тебе сме еднакви ние.
Да замълчим тогаз,
поне заради нас,
понеже Хронос всичко ще отмие.
Разбрах в мига, във който я видях,
и лудо взе сърцето ми да бие,
че всеки сторил бих на пух и прах,
за да я имам, моя да е тя.
И тебе предизвиках, смел, без страх.
И ти, и аз я кичим със цветя --
защо да се гневим?
Ти беше нейн любим,
но днес се колелото завъртя!
Боли, боли от ревност -- всички знаят.
Макар и силен, лесно си раним,
но не отваряй за кавга уста --
мълчи, мълчи! Нима това е краят?
Със мен във всичко ти си равен,
и в ум, и в красота,
и в страст, и в доброта,
да бъдеш няма никога забравен!
© Тошко Всички права запазени
Всъщност е много използван прийом в литературата... аз самата останах много изненадана от това, защото от дълго време се опитвам да пиша по правила, използвани в музиката и експериментирам с различни жанрове, но без да ги афиширам...
Много добре си се справил с формата!