Ти си прохладният морски зефир,
в жарко лято спасителен дъжд.
Топлина и финес на гальовен кашмир,
алени макове си в узрялата ръж.
Маяк над скали сред опасни води си,
тихият пристан след яростен щорм.
Южния кръст си от който зависи,
дали ще закотвим зад як вълнолом.
Ще доплувам до теб и в мъртво вълнение,
с пробойните в борда, с висящи платна.
През плаващи пясъци, дори след крушение,
за да призная отново че си само една
© Илия Станков Всички права запазени